Сладък живот

Поради големия интерес към последния превод на песничка от "Маша и Мечока", сега качвам моя български текст към още една: "Сладък живот". Приятно слушане (и пеене)! Сладък живот Слънцето се смяло, горе птички

Седемте приказни гряха

Нищо човешко не е чуждо дори на приказните герои. Илюстраторът Chris Hill ни убеждава в това със своите красиви илюстрации на тема "Седемте смъртни гряха в приказките". Според него на всяка известна героиня съответства по

Черешка

В голямата кухненска купа оставя ми плодчета татко. Той вчера черешки е купил – големи, узрели и сладки. Аз взимам една да я гризна. От вкусното топче червено през дупка Червивко излиза, примигва и казва смутено:

Играта Шъдзиен (4)

Към предишната глава |  Към следващата глава Глава Четвърта Караницата „Мите, ти биеш сервис“ вика баща му, докато се подготвя за посрещане от другата страна на мрежата. Митко хваща перцето, удря го, чува се „пенннг“,

Песничка за миенето

Кой не знае чаровната Маша от "Маша и Мечока", кой не е чувал за нея? В епизод 18 "Голямото пране" ("Большая стирка") със своите пакости тя за пореден път докарва Мечока до ръба

Да пазим Земята!

Умно ползвайте, деца, почва, въздух и вода. Че домът ако линее, как тогава ще живеем? Все пак, тя ни е една – къщичката ни Земя.   Да не оставяме отпадък по трева, на камък хладък.

Играта Шъдзиен (3)

Към предишната глава |  Към следващата глава Глава Трета Вторият баща Искра много обичаше неделите, защото можеше да ги прекара в най-любимото си занимание – разходки с Рори, английския им кокер шпаньол. Стана рано, изми

Лятото-учител

Ваканцията е дошла, а ученето ми не спря. Кои са моите учители? Рисува облак във очите ми, а вятър учи ме на танци и пеем с галеното слънце. Дошло е чаканото време и към морето

Играта Шъдзиен (2)

Към предишната глава |  Към следващата глава Глава Втора Шън На другия ден, в събота, Митко и баща му тръгнаха между панелните блокове в ярката светлина на пролетния ден. Баща му го поведе към един

Играта Шъдзиен (1)

Първа Глава Бягството Без да се оглежда и без да мърда, гушнал раницата с две ръце, Митко седеше в полупразното метро и в стъклото отсреща гледаше собственото си отражение. След ужасния ден в училище се опитваше