Големи късметлии сме. Все пак живеем във времето на мобилния интернет, социалните мрежи и електронните игри. Поколенията преди нас не са можели дори да мечтаят за всички удобства и забавления, които ние днес имаме. Но нямате ли чувството, че понякога новите технологии изместват важни ценности? Например четенето на книги? При това днес „книга“ вече не е само куп хартиени страници с дебела подвързия – наред с класическите, имаме електронни и аудио книги. Но ако едно дете не е възпитано от малко да уважава и харесва книгите във всичките им форми, то едва ли някога ще се научи. Любовта към четенето се посява още в крехка възраст – с приказки и книжки за деца.

Ето 6 важни причини да четем приказки на децата си:

1. Приказките развиват въображението.

Светът около нас се фокусира най-вече върху визуалното. Възприятието на детето се залива с цветове, форми, движения, които почти не оставят място за въображение. А децата ИСКАТ да фантазират. Може и да сте забелязали, че дори и да купите на малчуганите най-шарените, шумни и скъпи играчки, след пет минути те ще са омръзнали и малките ще търсят други забавления. Ще намерят дълга занимавка в съвсем прозаични премети – щракаща химикалка, пакет чинийки за еднократна употреба или дори в кашона на скъпата играчка. Обичайните неща, използвани по необичаен начин, стимулират въображението. Също както и приказките. Чрез приказките децата фантазират и развиват мозъчетата си. Учат се да са любознателни за света около себе си. Взимат пример от любими герои за това, как се излиза от трудна ситуация. Представят си характери, взаимодействия, места. Въображението е ключово за качества като креативност, съобразителност, любознателност – все важни за бъдещото им образование и дори професионална реализация.

2. Приказките ограмотяват.

„Мамо, какво значи „благодат“?“ или „На кое казваме „успоредно“?“ Това са думички, които децата ще ползват цял живот. Когато се сблъскат с тях по-рано, на игра, те ще ги разберат лесно. Хорхе Гонсалес, учен от Тексаския A&M университет изследва ефекта на ранното ограмотяване на децата върху успеха им в училище. Той твърди, че тези, които започват училище с ограничено езиково богатство, рядко успяват да наваксат. Това едва ли учудва някого.

3. Лошите герои подготвят децата за живота.

Лошите герои са не по-малко важни от добрите. Приказките помагат на децата да изградят своя критерий за различаване на доброто от злото. Децата симпатизират на позитивните герои и дори се олицетворяват с тях. А лошите герои, антагонистите, които в приказките обикновено са обрисувани с най-тъмни краски, винаги получават своето наказание. Чрез противопоставянето на добро и лошо, малките се учат да разграничават двете категории.

4. Чрез приказките децата опознават себе си.

С приказките малчуганите разбират за последствията от действията. Учат се от грешките и успехите на позитивните герои. Чрез примера им се подготвят сами да се справят със собствените си емоции. Според един известен специалист в детската психология, Бетелхайм в приказките вътрешните емоции на децата са изкарани на повърхността и представени от героите, като така способстват осъзнаването. Децата обичат да слушат (или четат) една и съща приказка отново и отново. Според Бетелхайм това може и да означава, че малките преоткриват в нея свои лични емоции, които не могат да разберат напълно. Така че повтарянето продължава, докато детето не успее да се справи с вътрешния си конфликт. Тогава то обикновено губи интерес към приказката.

5. Четенето на приказки подсилва връзката на родителя с детето

Често четенето с родителя преди сън е любимо занимание за детето, което то чака с нетърпение. В забързаното ежедневие на работещите един такъв малък ежедневен ритуал може да означава за едно дете повече, отколкото можем да си представим. Тези 15-20 минути на ден, които ще вложите в малкото дете, ще се отплатят многократно. Дори и да се е научило да чете само, детето може да продължава да иска вие да го правите. Не се ядосвайте. Това означава, че му е приятно да споделя време и емоции с вас.

6. И да не забравяме: приказките са забавни!

Дори родителите често преоткриват нови и нови неща в любимите историйки. Всъщност, доста класически приказки първоначално са били писани за възрастни, а после адаптирани за деца (например сборниците на Братя Грим). От край време приказките са поучителни и забавни. И то не само за децата.

Полезна ли Ви беше тази статия? Споделете ми Вашето мнение по въпроса.