Знаете ли, че приказките са по-стари, отколкото си мислите?

В едно изследване на тема „Сравнителни филогенетични анализи разкриват древните корени на индо-европейските приказки“ учените Сара Гарсиа да Силва и Джамшид Техрани разкриват, че някои приказки (като например „Красавицата и звяра“) датират отпреди хиляди години, а една конкретна приказка – дори от бронзовата епоха.

Проучени са например произходът и разпространението на „Червената шапчица“. Д-р Техрани открива 35 версии на приказката в различните култури. Докато в европейския вариант един коварен вълкът успява чрез измама да изяде момиченцето, то в китайската версия злодеят е… тигър. В Иран, където не е прието за момиче да се скита далече от дома, главният герой от приказката е малко момче.

Също така, противно на общоприетото мнение, че „Червената шапчица“ е създадена през 17-ти век във Франция, тя е доста по-древна и географският ѝ произход не може да се определи с точност.

Учените вярват, че приказките издържат толкова дълго благодарение само на едно: магията на разказвачеството, която съществува от незапомнени времена.

Сигурно се чудите коя е тази най-стара приказка, която води началото си от бронзовата епоха (преди 6000 години). Това е „Селянинът и Дяволът“ (в други варианти „Ковачът и Дяволът“). Предлагам Ви приказката във версията от сборниците на Братя Грим:

Bauer_und_Teufel_Sergej_UchatschИмало едно време по време един хитър селянин, за когото можем да разказваме много, но най-хубавата история е за това, как успял да измами Дявола. Един ден селянинът работил от сутрин до здрач на своята нива и щом се смрачило, започнал да се подготвя да си тръгва. Но тогава видял купчина тлееща жар в средата на нивата си. Учуден, селянинът отишъл да погледне и открил един малък черен дявол да седи сред жаравата. „Ти седиш върху съкровище!“ казал селянинът. „Така е“ казал Дяволът, „върху съкровище с повече злато и сребро, отколкото си виждал през живота си!“ „Съкровището е в моята нива и ми принадлежи“ казал селянинът. „Ще бъде твое“, отговорил Дяволът, „ако се съгласиш за две години да ми даваш половината от всичко, което нивата ти произвежда. Пари имам достатъчно, но искам да добия и от онова, което земята ражда.“ Селянинът се съгласи на сделката, но казал: „С цел, обаче, да няма спор между нас, всичко, което е над земята, ще принадлежи на тебе, а това, което е под земята – на мене.“ Дяволът останал доста доволен от уговорката, но не знаел, че хитрият селянин бил засял ряпа.

Когато времето за прибиране на реколтата дошло, Дяволът се появил, за да получи реколтата си. Но не намерил нищо друго, освен жълти изсъхнали листа, а в това време доволният селянин разкопавал ряпа. „Ти получи най-доброто този път“, казал Дяволът „, но следващия път няма да стане така. Това, което расте над земята, ще бъде твое, а това, което е под нея, мое.“ „Съгласен съм“ отговори селянинът. Но когато дошло време за сеитба, той посял не ряпа, а пшеница. Зърното узряло и селянинът ожънал набъбналите класове чак до земята. Когато Дяволът дошъл, не намерил нищо друго, освен слама и се ядосан се завърнал обратно в своята пукнатина в скалите. „Това е начинът да измамиш Дявола“, казал селянинът и отнесъл надалеч съкровището си.

Харесва ли Ви тази древна приказка? Какъв според Вас е изводът от нея?