Понякога „яхвате ли метлата“? На повечето от нас това се случва не само по Хелоуин. Тогава малко заприличваме на примадоната на всички хвърчащи и беснеещи –  баба Яга.

Макар че тя едва ли е позната на малките, по-възрастните са израснали с приказки за нея. Страховита и вездесъща, старицата е колоритен приказен герой и понякога е може би незаслужено мразена.

(Има поне 6 причини да четем приказки на децата си.)

По произход баба Яга е старославянско митично същество. Тя живее в къщичка на кокоши крака и според някои легенди има невидими слуги, живеещи при нея.20160926_16

Подобни образи има и в други култури. Например в Италия нейното съответствие е вещицата Бефана. Италианските деца вярват, че през нощта срещу 6 януари Бефана пуска през комина чорапчета със сладкиши за добрите деца и с въглени за непослушните.

Според някои руски учени (в Русия този персонаж има най-здрава литературна традиция) образът на баба Яга се е вкоренил в паметта ни неслучайно. Той отразява дълбоките ни страхове, наследени още от предците.

Психологически тестове в славянски страни разкриват, че участниците в тях често визуализират емоциите, свързани със страх и уплаха именно чрез образа на баба Яга. Обликът ѝ е толкова дълбоко внедрен в съзнанието от ранна детска възраст, че се проявява дори тогава, когато отдавна са спрели да четат приказки.

(Прочетете също статията за Злодеите в приказките)

Но коя всъщност е баба Яга?

В детството ни образът ѝ е пораждал редица въпроси, отговорите на които не намират дори възрастните:

Защо баба Яга има къща на кокоши крака? Защо носът ѝ е толкова дълъг, че стига до пода? Защо кракът ѝ е костелив? И защо слугите ѝ са именно лебеди?

Историкът Иван Забилин пише: „Баба Яга се появява в два мотива: този за добрата старица, показваща пътя на заблудения юнак и която го праща при братята му вятъра, месеца и слънцето. В други приказки баба Яга е лоша вещица с костеливия крак, която лети нависоко, разпилява прах и замита следите си с метла. Тя краде деца, пече ги и ги яде, пази извори на жива вода и крие злато, сребро и мед; има магическа сопа, с която може да превърне всичко живо в камък; тя има и необикновени коне, ботуши-бързоходки и летящо килимче”.

Как се съчетават тези два образа?

Една от теориите разглежда приказките като метафора за обреди, характерни за обществата преди стотици години. Такъв обред е инициацията – моментът, когато момчетата се посвещават в мъже и вече възрастни членове на племето. Това е процедура, по време на която те трябва символично да умрат, за да се възродят отново като мъже, имащи право да встъпват в брак. Този ритуал се описва и в приказките за баба Яга. Героят попада на едно странно място накрай света (малка къщичка на кокоши крака), среща едно митично същество (баба Яга с нос до пода, единият крак опрян на прозореца, а другият в ъгъла) и докрай не знае дали ще се измъкне читав. Ясно е, че на края на историята животът му ще бъде променен, т.е. това изпитание е едно своеобразно прераждане.

(Знаете ли колко древни са приказките?)

20160926_17Но баба Яга носи в себе си още по-дълбока символика. Образът на свръхестествената старица има общи черти с много древни божества. Тя е „пазителка на небесната (живата) вода – черта, която е присъща на божествата на плодородието”. Баба Яга пасе няколко кобили, и когато ги дои, вали дъжд. Това е много разпространен мотив в индоевропейската митология: Индра и Тор също доят небесни кобили.

Вездесъщата старица със сигурност не е толкова симпатична като принцесите или децата-герои в приказките, но е също толкова важна.  Доброто в приказките (а може би и в живота) не би могло да съществува, ако го няма и лошото. А понякога, когато се вгледаме в негативните образи, се оказва, че и те не са изцяло лоши.

Приказка за баба Яга можете да прочетете например тук: „Котаракът на Баба Яга“.

базирано на материали от iconomist.bg