Вчера Стефчо с татко Зарко
се разхождал в зоопарка.
Стефчовата нова пушка
с капси две и точна мушка
за известна доза смелост –
май без много нужда – взели.
Стефчо като се прибрал,
възхитен, но пребледнял,
за видените животни
заразказвал най-охотно.
Срещнал страшен крокодил,
допълзял бил чак от Нил,
с зъби то-о-олкова големи
гъсто, гъсто наредени,
щракал с челюстите две –
искал да го изяде.
Слонът там пък бил огро-о-омен –
Стефчо уверил по спомен –
имал дънери – крака,
а пък вместо нос – ръка.
Срещнали и две хиени,
страшно до уши засмени;
бобри, чапли и камили –
щом го виждали, се крили.
Стефчо взимал ги на мушка
със двуцевната си пушка.
Както малкият разказвал
как го плашили напразно,
на носа му за беда
кацнала една муха.
Скокнал нашият смелчага,
хвърлил пушката веднага
и в уплаха най-голяма
бързичко се скрил зад мама.