В голямата кухненска купа
оставя ми плодчета татко.
Той вчера черешки е купил –
големи, узрели и сладки.

Аз взимам една да я гризна.
От вкусното топче червено
през дупка Червивко излиза,
примигва и казва смутено:

„Започвам, че нещо съм гладен
пристърга коремчето адски.
Предлагам да седнем да делнем
ей тази черешка по братски.“

„Червивко, не искам услуга,
ти можеш обратно да влезнеш.
Задръж я, за мен ще е друга.“
веднага му казвам любезно.

Ех, всяка черешка оглеждам,
изследвам дали е червива.
Но често дори да се вглеждам,
все някой Червивко се скрива.