Остане ли мама с децата сама,
веднага развихрят се те у дома.
Тук малката Ния разхвърля из шкафа,
там Петьо с боички лицето си цапа,
а Надето пее със ангелски глас,
но тъй, че стените тресат се у нас.

И мама се хваща с ръце за ушите,
че тези хлапета са напаст и трите!
Опитва да плаши тя с наказание.
Но никой от тях не обръща внимание.
Тя кара се, строго подвиква, обаче
гласът ѝ трепери, аха да заплаче.

Най-после от работа татко се връща,
заварва той всичко наопаки вкъщи.
А мама разчорлена, вече без глас,
лежи на дивана, почти във несвяст.
Бащата без думи посочва стената
и като войници строява децата.

„Ния, веднага подреждай долапа!
Петьо, измий се! И стига ме зяпа!
Надя, приключваме с таз’ репетиция,
че някой съсед ще извика полиция!
Оправяйте бързо и „гък“ да не чувам!
Ни майка ви, нито пък аз ще слугувам!“

От малки мушици по-тихи сега,
веднага залавят се трите деца
дома си разхвърлян да вкарат във ред,
а техният татко командва отпред:
„Ти тука! Ти там! Аз най-добре знам!
Аз тука съм старш! Сега ходом марш!“