Баба вкъщи гости чака, трака тя с черпака.
Че след час, след два дошли са мънички дечица
два-три дена да гостуват, да се налудуват.
Тях ги виждат доста рядко. Тръпнат бабка с дядко.
Внуците за тях са двама радост най-голяма.
Вече тръгват мама с татко, дядо грейва сладко.
Баба в кухнята се впуска, прави им закуска –
май мекички да им пържи, сиренце да стърже.
Дядо с внуците играе както сам си знае.
Туй, що тати не им дава, дядко разрешава.
…
Мама идва да ги вземе, стана вече време.
Но затварят се децата, пазят зад вратата.
Няма да си ги прибират, вкъщи да се свират!
И не могат да ги хванат, искат да останат,
че най-хубава забава правят дядо с баба.
[…] Ако искате, опитайте с тези стихотворения: „Непослушка“, „Питанчо“, „Татко генерал“, „Слаба мама“, „При баба и дядо“, „Благодаря“. […]