xx_2016 intl childrens book day

От 1967 на рождената дата на Ханс Кристиан Андерсен, 2-ри април, се чества Международният ден на детската книга. Всяка година различна държава има възможността да председателства това събитие. Международният борд за младежки книги (IBBY) кани известен автор от страната-домакин, за да отправи послание към децата по света, както и известен илюстратор, за да нарисува плакат.
 
Домакин на Международния ден на детската книга за 2016 е Бразилия. Тазгодишното послание е на Лусиана Сандрони. На английски език можете да го откриете тук: http://www.ibby.org/1558.0.html

А за улеснение предлагам по-долу своя превод:

 

Имало едно време ….

Имало едно време една … принцеса? Не.

Имало едно време една библиотека. А и едно момиче на име Луиза, което отишло в библиотеката за първи път. Момичето вървяло бавно, дърпайки след себе си огромна раница на колелца. То гледало всичко с изумление: рафтове връз рафтове, отрупани с книги… маси, столове, цветни възглавници, рисунки и плакати по стените.

„Донесох моя снимка“ – срамежливо казала тя на библиотекаря.

„Прекрасно, Луиза! Отивам да издам библиотечната ти карта. В това време ти можеш да си избереш някоя книга. Можеш да избереш книга, която да вземеш вкъщи. Разбра ли?“

„Само една?“ – попитала тя, разочарована.

Изведнъж телефонът звъннал и библиотекарят оставил момичето насаме с трудната задача да избира само една книга от книжното море по рафтовете. Луиза задърпала раницата си и търсила, търсила, докато не намерила любимата си: Снежанка. Било екземпляр с твърди корици и красиви илюстрации. С книгата в ръка, тя задърпала раницата отново, но точно когато си тръгвала, някой я потупал по рамото. Момичето почти паднало от изненада: това бил не кой да е, а Котаракът в чизми със своята книга в ръцете си, или по-точно, в лапите си!

„Как си? Какво правиш? “ – попитал котаракът с уважение. – „Луиза, вече не знаеш ли всичко, което има да се научи от тези истории за принцеси? Защо не вземеш моята книга, „Котаракът в чизми“, която е много по-забавна?

Луиза, изумена, с ококорени очи, не знаела какво да каже.

„Какъв е проблемът? Граматиката ли си глътна?“ – пошегувал се той.

„Ти наистина ли си Котаракът в чизми?!

„Наистина съм аз! От плът и кръв! Е, сега, вземи ме у дома и ще узнаеш всичко за моята история и за тази на маркиз Карабас.“

Момичето, доста объркано, само кимнало в знак на съгласие.

Котаракът в чизми с магически замах се върнал в книгата, а когато Луиза си тръгвала, някой отново я потупал по рамото. Била „бяла като сняг, с бузи, алени като рози и коса черна като абанос“. Знаеш ли коя била тя?

„Снежанка!?“ – казала Луиза, напълно шокирана.

„Луиза, вземи ме с теб. Ето това издание“ – отвърнала тя, показвайки ѝ  книгата – „е вярна адаптация по историята на братя Грим.“

Когато момичето отново се канело да смени книгата, Котаракът в чизми явно наистина се раздразнил:

„Снежанке, Луиза вече е решила. Върни се при своите шест джуджета. „

„Седем са! И тя не е решила нищо!“ – възкликнала Снежанка, почервенявайки от гняв.

Двамата се обърнали към момичето, очаквайки отговор:

„Не знам коя да взема. Искам да ги взема всичките…“

Изведнъж, съвсем неочаквано, се случило най-необикновеното нещо: всички герои започнали да излизат от книгите си: Пепеляшка, Червената шапчица, Спящата красавица и Рапунцел. Било отбор от истински принцеси.

„Луиза, вземи ме у дома с теб!“ – всички те я молили.

„Трябва ми само едно легло да поспя мъничко“ – казала Спящата красавица, прозявайки се.

„Само сто години, мъничко“ – присмял се Котаракът.

Пепеляшка занареждала: „Мога да почисти къщата ти, но през нощта съм на парти в замъка на …“

„Принца!“ – изкрещели всички.

„В кошница си имам сладкиш и вино. Някой да иска?“ – предложила Червената шапчица.

След това се появили още герои: Грозното патенце, Малката кибритопродавачка, Оловният войник и балерината.

„Луиза, можем ли да дойда с теб? Ние сме героите на Андерсен“ – помолило Грозното патенце, което в действителност не било толкова грозно.

„Топло ли е в дома ти?“ – попитала Малката кибритопродавачка.

„Аааа, ако има камина, ние по-добре да си останем тук …“ – отбелязали Храбрият войник и балерината.

Точно тогава, неочаквано, пред всички тях се появил един огромен космат вълк с остри зъби.

„Големият лош вълк!!!“

„Вълчо, каква голяма уста имаш!“ – по навик възкликнала Червената шапчица.

„Аз ще ви защитя!“ – смело заявил Храбрият оловен войник.

И тогава се случило така, че Големият лош вълк отворил огромната си уста и … изял всички? Не. Той само се прозял от умора и след туй мирно казал:

„Успокойте се, всички вие! Исках само да ви дам една идея. Луиза може да вземе книгата за Снежанка, а ние другите можем да се вмъкнем в нейната раница, която е достатъчно голяма за нас.“

Тази идея се харесала на всички.

„Може ли, Луиза?“ – попитала Кибритопродавачката, която треперела от студ.

„Добре!“ – казала тя, отваряйки раницата.

Приказните герои се строили в редичка и започнали да скачат вътре.

„Първо принцесите!“ – настоявала Пепеляшка.

В последния момент се появили и бразилски герои: Сасѝ, Кайпора, една много приказлива парцалена кукла, едно много лудо момче, едно момиче с жълта чанта, едно друго със снимка на своята прабаба, залепена на тялото ѝ, един малък деспотичен крал. Всички те влезли вътре.

Раницата била по-тежка от всякога. Героите се оказали толкова тежки! Луиза взела книгата за Снежанка и библиотекарят я записал на картата.

Малко по-късно момичето се прибрало досто щастливо у дома, а майка му се провикнала отвътре:

„Прибра ли се, миличка?“

„Ние се прибрахме!“

от Лусиана Сандрони

372_max