Дали заради тържествата, дали заради по-топлото време и късите ръкави или пък само заради почивния ден – всички обичаме 24-ти май. Припяваме с децата за „книжовността, таз сила нова“, радваме им се и ги поощряваме да идеализират българската писменост. След ден-два обаче ни подхваща ежедневието и отново започваме da pishem komentari I syobshtenia по този начин. Това по обясними причини важи особено за българите, живеещи в чужбина.
Признайте си, поне веднъж сте писали на шльокавица и ако не сте – сигурно си падате малко фанатик и освен това никога не сте имали технически проблеми. Аз си признавам, че понякога (по принуда) пиша на български език с латински букви. Случва се на телефона да няма инсталирана кирилица или в момента да не знам как да я пусна. Или нещо да не работи както трябва.
Дори и в България децата растат в многоезична среда. Заобиколени са от надписи и текстове на латиница и разбираемо започват да смесват и бъркат букви, думи и правила, ако не им се обръща внимание.
Освен това май не сме чак толкова грамотни колкото си мислим. Не е приятно да сме все на около 50 място в света по грамотност и то след държави като Тринидад и Тобаго и дори САЩ, които стереотипно смятаме за средностатистически по-глупави и неграмотни от нас, българите.
Грамотността се учи и възпитава от рано и това обикновено започва у дома. В случай, че я намирате за нещо важно, което се гради съзнателно, тези съвети са за Вас:
1. Направете книжките и образователните играчки и игри достъпни
Повечето деца обичат книжки. Бебетата се радват на платнени и пластмасови книжки, които могат да разглеждат и захапят, а когато пораснат, започват да се заглеждат в картинките и да се заслушват в историите. Направете книжките достъпни за децата, като ги сложите на ниски рафтове и в достъпни чекмеджета.
Всякакви кубчета, пъзели и лепенки с букви също вършат работа за подклаждане на интерес към ограмотяването. За по-големите деца погледнете в книжарницата, там сигурно ще намерите някоя игра тип „Скрабъл“, която да им хареса.
По-сръчните и оригинални от Вас може да направят курабийки, изрязани като букви или например да сложат за сгъстяване на супа малки тестени буквички (виждала съм ги основно в био магазини, но за съжаление досега съм попадала само на такива с латински букви).
2. Нека писането стане навик
След като детето започне да осъзнава, че рисуването по стените не е желателно, можем да започнем да го насърчаваме да използва пастели, моливи и фулмастери за писане. Отделете специално кътче, където се държат нещата за писане. Нека има лесен достъп до тях.
С по-големите деца си разменяйте ръкописни бележки. Напишете им нещо забавно на лепящо листче и го сложете на видно място. Настоявайте за писмен отговор.
Когато мъникът вижда родителите си ежедневно да четат и пишат, той започва да възприема тези неща като нещо естествено. Изградете ритуал за четене на глас, по възможност по същото време и на същото място всеки ден. Децата не могат да се концентрират дълго върху нещо и когато започнат да се разсейват, покажете им картинките и им задавайте въпроси за историята и картинките.
Щом децата станат малко по-големи, например вече ходят на детска градина, започнете да посочвате думите, които четете в момента. Дори и да не познават буквите, децата ще разберат, че звуците и буквите са свързани и че се чете от ляво на дясно.
Освен това можете да опитате да им пуснете да слушат някоя аудио-приказка. Това не само ще обогати езиковия резерв на децата, но ще Ви даде и малко свободно време. А сигурно и доста ще се хареса на децата. Когато бях дете още се използваха плочи. С умиление си спомням забавните гласове в „Мечо пух“, „Пипи Дългото чорапче“ и „Спящата красавица“. Сега аудио-приказки можете да купите и намерите в интернет, но Ви съветвам да проверите качеството преди да ги пуснете на децата.
4. Рецитирайте стихотворения и пейте песнички
Умовете ни са устроени така, че лесно запомняме с ритъм – в музиката и в езика. Нека да Ви изпеят и изрецитират нещо, което знаят, след това поговорете за съдържанието. Научете заедно някоя българска песничка или стихотворение. Редувайте се да рецитирате или пеете.
Ако искате, опитайте с тези стихотворения: „Непослушка“, „Питанчо“, „Татко генерал“, „Слаба мама“, „При баба и дядо“, „Благодаря“.
5. Говорете с децата
Обсъждайте нещата, които интересуват детето. Попитайте го какво иска (да стане като порасне, да облече, да си хапне и т.н.). След това го попитайте защо. Изслушайте го, след това добавете още детайли към гледната му точка. Използвайте нови и малко по-сложни думи, но при това ги обяснявайте. Поощрявайте детето да пита, когато не знае значението на някоя дума.
6. Водете децата на четения, детски представления, в книжарницата и библиотеката
Разбира се, това е въпрос на свободно време, но до голяма степен и на желание. Ако го правите с цялото семейство и с приятели, това може да се превърне в приятно прекарване на почивния ден.
Вие имате ли други начини за ограмотяване на децата? Ще се радвам да ми споделите.
[…] на децата си“ уточнихме, че приказките не само ограмотяват, подсилват връзката между родител и дете, а и развиват […]