От малък Митко си мечтае,
да е математик голям.
Досущ на тати да прилича,
да може той да смята сам.

Минава време неусетно
и вече ще е първолак.
За подготовка ще изпробва
той татковата елка пак.

Пръстите си гледа Митко,
и вместо да ги преброи
логически ще разсъждава
и сложни сметки ще крои.

„Долу десет, горе десет.“
той пресметна ги докрай.
„отговорът тук е лесен.
Те са общо двайсет… май.“

Ех, математик е Митко.
И с калкулатора дори
той точно както прави татко,
сметката ще провери.

Плюс и минус, после скоби,
тука ще добави три,
после ще обърне в дроби,
там на пет ще раздели.

Сметката му не излиза.
Двайсет вместо да даде
убедено и нахално
елката показва две.

Този отговор е грешен,
Митко гледа го нацупен.
Но за догадки няма място.
Да!
Калкулаторът е счупен!