– Мамо, не знаеш за мене какво е
денем да бъда на детска градина,
тежко така да е детството мое, –
жалва се искрено малката Лина. –

Знаеш ли всеки ден колко е трудно
песни да пея, навън да играя,
обедно време да казвам, че будна
искам да съм, но да лягам накрая.

Хайде отивай и тебе да мъчат,
всеки два часа да трябва да хапваш.
Стихчета, танци и песнички кръшни
само да учиш дордето не капнеш.

Батко Иван в този миг се намесва
– Мамо, съгласен съм, Лина е права –
И във училище хич не е лесно,
време за нищичко не ми остава.

Хайде да видиш ти как е досадно
лятото всеки ден с книга в ръката
да се прозяваш от скука и яд, но
чак през септември да почва играта.

– Мое момченце и мое момиче. –
Мама се смее, сълзичка потича.
Искам и мене така да ме мъчат.
Вас не разбирам, но пак ви обичам.