Гошо е голям немирник,

пакостѝ безспирно

и редовно всичко вкъщи

през глава обръща.

Братчето си пак закача,

удря го с играчка.

Има си съседа котка –

той я цели с топка.

Пак на Гошо ще се случи

да подгони куче.

В пясъчника по децата

с шепи пясък мята.

И в квартала баби, внуци,

стиснали юмруци

бягат, Гошо като зърнат,

без да се обърнат.

Ех, ти Гошо-пакостливец,

не сме заядливи,

но със този ти характер –

груб и неприятен –

нямаш вече неизпатил

истински приятел.