Гошо е голям немирник,
пакостѝ безспирно
и редовно всичко вкъщи
през глава обръща.
Братчето си пак закача,
удря го с играчка.
Има си съседа котка –
той я цели с топка.
Пак на Гошо ще се случи
да подгони куче.
В пясъчника по децата
с шепи пясък мята.
И в квартала баби, внуци,
стиснали юмруци
бягат, Гошо като зърнат,
без да се обърнат.
Ех, ти Гошо-пакостливец,
не сме заядливи,
но със този ти характер –
груб и неприятен –
нямаш вече неизпатил
истински приятел.
Оставете коментар