Mалкият Пепи бил непослушно момче и правел всичко друго, но не и това, което мама му каже.
– Пепи, прибери разпилените играчки – молела тя. Но Пепи вместо да се залови за работа, отивал да рови в чекмеджето.
– Пепи, хайде да си изядеш супата – настоявала, а малкият изливал чорбица върху масата, а остатъка на пода, че да го яде кучето.

Своенравно момче бил Пепи и това всички го знаели – и баба, и дядо, и врабците под прозореца, че дори вятърът. А вятърът е древен и мъдър. Когато един ден надникнал иззад пердето и видял как Пепи вместо да си мие зъбите обръща една ваза, ядосал се вятърът и извикал:
– Едно е да си своенравен, съвсем друго е да си лош! Явно Пепи е лошо момче, защото прави винаги напук и не го е грижа за другите.
Силно извикал вятърът, но нали вятърският език не е разбираем за ушите на хората, освен ако не слушаме много-много внимателно, момчето чуло само едно силно „Фиууууу“ и не му обърнало внимание.

Един ден Пепи тичал в парка и както винаги правел пакости. Бутал децата, ритал кучетата и тъпчел мравките. Мама вървяла подире му и викала:
– Пепи, спри се ти казвам! За твое добро се спри!
Но той не се спирал. Тя вече не знаела какво да прави с него, но точно преди момчето да си хвърли обувката във фонтана, се сетила да пробва още нещо:
– Пепи, ще ти купя един голям, голям балон, ако ме слушаш.

Малкият се върнал при нея, казал, че ще слуша и още на следващия ъгъл мама избрала най-големия червен балон от връзката и му го дала. Пепи на момента забравил за уговорката. Грабнал го и се затичал към тревата да тъпче мравки и да рита кучета. А балонът бил добре надут и сякаш сам подскачал и опъвал ръката му нагоре. Вятърът това и чакал. Засмял се така, че смехът му да просвисти в ушите на Пепи, да повдигне балона над главите на хората, над езерцето и над дърветата. Горкият Пепи не пускал връвчицата и се носел след него.

Вятърът го издигнал все по-нависоко над парка. Пепи стигнал толкова нагоре в небето, че виждал майките с количките като мравчици да се разхождат под него.
– Ами ако някой великан започне да тъпче тях? – свистял вятърът в ушите му. Дали заради уплахата или заради височината, за пръв път уплашеният Пепи слушал внимателно и го разбрал. Станало му тъжно и виновно.
– Пусни ме, вятърко – извикал той, – няма да съм вече лош.
Но вятърът е мъдър и трудно вярва на обещания на пакостници, затова го понесъл напред. Пепи видял големия булевард с многото коли и автобуси, които спирали в дълги редици на кръстовищата и после пак тръгвали. Хората обръщали глави нагоре и го сочели с пръст. А момчето отгоре им махало за помощ с едната си ръка, като не забравяло с другата здраво да се държи за балона. И хората му махали в отговор, защото мислели, че това е някаква атракция от телевизията.

Скоро Пепи вече бил доста притеснен за положението си и хич не му било до махане. Видял, че се приближава към зоопарка. Вятърът започнал да го снишава над обитанията на животните, които си помислили, че им спускат някакъв подарък от въздуха. Лъвът ревял и подскачал да го хване с лапи, тигърът се покатерил на едно дърво и зачакал с отворена уста да падне при него, а хиената започнала нетърпеливо да обикаля. Но вятърът ги подминал. Пепи продължавал да се снишава, минал над клетката на птиците и трябвало да си свие краката, за да не стъпи отгоре. Прелетял над една поляна, на която имало едно високо дърво, а до него стояла мама. Как тя знаела къде да намери сина си ли? Ами вятърът ѝ бил казал. Още в парка. Както споменахме, вятърът е мъдър. Но в никакъв случай не е лош и само искал да даде на Пепи добър урок. Затова още на ъгъла с балоните прошепнал на майката да тръгва към зоопарка. И тъй като майките разбират всички езици на земята, когато става дума за техните деца, тя го чула.

Балонът се спукал на едно клонче. Пепи се изтърколил по земята право в прегръдките на мама. Дълго двамата стояли там и се прегръщали, а животните любопитно ги наблюдавали отстрани и си шушукали. Няма нужда да споменаваме, че от този ден нататък Пепи се променил и започнал да се вслушва в думите на другите. А и да се съобразява с тях. Радвали се и мама, и баба, и дядо, и врабчетата под прозореца, но най-вече мъдрият вятър зад пердето.