„Радвам се, че е момиче“, таткото се хвали,
„заради момчешка лудост баткото едва ли
някога ще ни зарадва с повече от тройка.
Второто дете добре че случи се девойка.

Те са кротки, мирни, сладки и ти се усмихват,
и „наздраве“ даже казват, ако някой кихва.
С рокли спретнати, изящни. Слъчице в небе са.
С нея само ще се радвам. Татина принцеса!“

Малката расте безгрижно, но за срам на мама
от изтънчени обноски даже помен няма.
Нито казва „извинявай“, нито „моля“ знае,
а „благодаря“ за нея чужда дума май е.

В магазина все се тръшка нещо да ѝ купят
и ако това не стане цял ден ще се цупи.
Удря другите хлапета, взима им играчки.
Чу се, че троши прозорци с батковата прашка.

Даже брат си, ученика, често здраво сплашва.
Шушнат другите, че тя е от момче по-страшна.
Само татко с грейнал поглед си главата клати,
милва я, в уше шепти:
„Принцесата на тати!“