В статията „6 причини да четем приказки на децата си“ уточнихме, че приказките не само ограмотяват, подсилват връзката между родител и дете, а и развиват въображението.
Малките деца обичат да слушат една и съща приказка отново и отново. „Прочети ми пак!“ С тази фраза те понякога се опитват да отложат досадно нещо като заспиването. Но това, което детето – а и родителите – може би не знаят, е, че повтореното четенето на една книга помага на детето се развива своите логически умения.
Д-р Вирджиния Уолтър от Калифорнийския университет в Лос Анджелис (University of California, Los Angeles) твърди, че когато децата чуят една книга за първи път, те не успяват да уловят всичко. Но когато я чуват отново и отново, започват да забелязват модели и последователности. Например научават, че на репликата на Червената Шапчица „Ой, бабо, колко са ти големи ушите!“ е логично бабата да отговори: „За да те чувам по-лесно.“

Чрез повторенията децата също така се упражняват да предсказват какво ще се случи по-нататък на базата на своите предварителни знания ( „Вълкът иска да изяде момиченцето!“). По-късно тези уроци служат за разпознаване на модели и шаблони, за разбирането на причинно-следствени връзки. Също така, те се учат да прогнозират резултатите от действията, било то собствени или на други хора. С други думи, приказките развиват у децата мисловни умения, които им служат в много други области.

Четенето на глас не бива да престава, когато детето се научи да чете само, а чак когато то развие умението да разбира прочетеното, казва д-р Уолтър. За да упражните способностите за възприемане и усвояване на информация, при поредното четене на една приказка попитайте детето, какво си мисли, че ще стане по-нататък или какъв край би сложило то на една история.

Също така, четенето на глас е общуване, което може да осигури достатъчно теми за разговор с детето. „Много по-лесно е да се говори за един труден проблем извън контекста на непосредствения живот“, обяснява д-р Уолтър. Проблеми, които са били дискутирани в контекста на една приказка, могат да бъдат много по-лесно отработени, когато се появят в реалния живот. „Ако проблемът се появи в личния живот, можем да кажем: Не забравяй това, което говорихме за … “ казва тя. Така например, последствията от пакостите могат да бъдат обсъдени, четейки за съдбата на Ян Бибиян и дяволчето Фют. Дори трудната тема за смъртта можете да обсъдите с малко по-големите деца, докато заедно четете последните глави на „Малкия принц“.

Частично базирано на статията The brainy benefits of bedtime stories