Към предишната глава |  Към следващата глава

Глава Пета
Страшната случка

На другия ден, в понеделник, алармата събуди Искра в шест и половина. Тя разтърка подпухналите си очи и мисълта за Рори я удари като с чук по главата. Но трябваше да става за училище. Нито оправянето на раницата, нито закуската бяха същите без Рори. Брат ѝ днес беше от по-късно и щеше да тръгва сама. Докато се обуваше забеляза в ъгъла на коридора една торба, в която беше набутано леглото на кучето, купичките, храната и изобщо всичките му вещи. Беше сложена на мястото, където обикновено оставяха торбите с боклук преди да ги изнесат.
По пътя към училище Искра се опитваше да не мисли за кучето, но все не успяваше. Влезе през главния вход и се заизкачва по стълбите към втория етаж и кабинета по български. Шумните разговори, тълпите деца и свежата утринна забързаност на училището я погълнаха и мисълта за Рори малко поизбледня.
Оставаха пет минути до първия звънец, когато Искра качи последното стъпало от изтърканите стълби и тръгна към кабинета. Пътят ѝ минаваше покрай класни стаи, в които влизаха ученици. Искра неволно погледна към една полуотворена врата. Щеше да отмине без да обърне внимание, ако през процепа не ѝ се мярна набързо Митко от нейния клас. Реши, че може да са преместили часа там и влезе.
Но класът го нямаше, само три по-големи момчета стояха недалеч от вратата. Бяха наобиколили Митко и не я забелязаха. Най-едрото от момчетата притискаше съученика ѝ към стената. Искра го чу да казва:
– Ти знаеш ли как ме наказаха, бе ушатко? Заради тебе съборих оная дъртата. Разпльосках ѝ торбите с покупки за петдесет лева. И знаеш ли какво направи тя? Накара ме да се обадя на баща ми. Само заради тебе. – И го притисна още по-силно към стената. Другите гледаха.
– И затова, че баща ми ме наказа и ми спря джобните, сега ще си платиш. Колко пари имаш? Големият започна да бърка по джобовете на Митковото яке и измъкна нещо.
– Охо, какво е това? – Извади един стар телефон. – Отдавна не бях виждал такъв боклук. И първобитните хора ли са имали такива?
Без да дочака отговор едрият вдигна телефона над главата си и с все сила го запокити в земята.
– Неее! – сякаш отчаяно извика Митко.
Големите се разсмяха.
– Какво „не“, този телефон нищо не струва. Нула лева. Даже трябва да ми платиш, че те отървах от него. Колко ще ми платиш?
И едрото момче продължи да рови из джобовете на Митко. Извади банкнота и някакви дребни.
– Пет и четиридесет. – насмешливо каза той. – Това ли е всичко?
– Това е – приглушено каза Митко.
– Мишка! А сега ще ти откъсна големите уши. – И големият понечи да го хване за ухото.
– Стига! – изкрещя Искра, която не можа да остане безучастна. – Ще извикам учителката.
Групичката като един се обърна към нея. Гледаха я с изненада.
– Ти си много отворена – каза големият и пусна Митко. После се приближи заплашително към нея. – Внимавай да не си изпатиш. Я да видя ти колко пари имаш.
Другите двама също тръгнаха към нея. Митко, който остана назад, се шмугна между тях и решително застана пред Искра.
– Тя е момиче, не я закачайте!
Това, което последва, се случи със светкавична скорост. Едрият замахна и звънко зашлеви Митко по бузата. Митко се олюля настрана и се хвана за поаленялото място. В този момент първият звънец би.
– Дъмбо, не се отваряй, защото ще стане по-лошо – надвеси се над Митко едрият. – А ти – обърна се той към Искра – внимавай да не ти се случи същото, че и по-лошо.
– Я не ме заплашвай… – отговори наперено Искра.
– Искра недей – прекъсна я Митко, който още се държеше за вече моравочервената буза.
Но Искра не му обърна внимание и продължи да говори:
– Само да ме е пипнал някой и ще кажа на брат ми – уверено каза тя. – Той е в осми клас и има кафяв колан по карате. Ще му кажа и ще ти счупи краката. – И продължително изгледа едрия.
Тримата големи се спогледаха. Едрият се приближи до Митко и изсъска в лицето му:
– До скоро.
После и тримата тежко запристъпяха към вратата. Сумтяха и се правеха на страшни. Но Искра не я беше страх и ги изгледа как излизат.

– Митко, добре ли си? – обърна се към него тя. – Тези тримата са ужасни. Да кажем на учителката?
– Не, не казвай – отговори момчето. – По-добре да не казваме, защото ще ги накажат. И ако ги накажат, ще станат още по-зли. Ще разберат, че ние сме ги издали и после Сашо ще ме намери, за да ми го върне тъпкано.
– Мен не ме е страх. Батко ми ще ги смачка с малкия си пръст.
– Е, да, ама аз нямам батко да ме защитава. – И я погледна умолително. – Моля те, не казвай!
Искра само прехапа устни. Той само добави:
– Отивам да се измия и ще влизам в час. Закъсняваме. – И излезе.

Преди да тръгне към часа по български Искра се огледа в празния кабинет и видя телефона на Митко до стената, там, където едрият го беше хвърлил. В суматохата Митко го беше забравил. Тя грабна апарата и се затича към кабинета по български. Влезе и се извини за закъснението. Госпожата само я погледна и кимна.
Искра седна на мястото си на третия чин до прозореца и хвърли бърз поглед назад. Митко още го нямаше. Момичето загледа телефона. Сякаш нещо я подтикна да го включи. Нямаше парола или код. Преди да влезе в менюто тя погледна учителката, която тъкмо се канеше да изпитва. Щеше да вдига учениците, изкарали ниски оценки на миналото контролно. Искра имаше шестица и не се притесняваше, че ще я изпитат точно днес. Пръстите ѝ трескаво сами сменяха менютата и стигнаха до игрите. Знаеше, че не е редно, но ръката ѝ сякаш сама натискаше копчетата на Митковия телефон. Тетрис, Снейк, Уърдс, тези ги знаеше. На четвъртата пишеше „Шъдзиен“ и имаше йероглиф. Това разпали любопитството ѝ. Все пак, когато види непозната игра, всяко дете иска да си поиграе. Искра отдавна се мислеше за пораснала, но в моменти като този, когато не се чувстваше наблюдавана, детето в нея надделяваше. Учителката вече усилено изпитваше двама на дъската. Те се потяха и мънкаха нещо. „Той няма как да разбере, че съм играла“ оправда се пред себе си Искра, спря звука на телефона и отвори играта. Избор между 1 и 24, нищо друго. Без дори да се замисли, тя натисна 1. Телефонът завибрира и всичко пред очите ѝ започна странно да се размазва.

В следващия момент Искра отново беше вкъщи, в леглото, тъкмо разтъркваше подпухналите си очи. Помисли си, че сънува. Ощипа се, но не се случи нищо. Или може би беше сънувала, че е отишла на училище? Но беше ли възможно да има такъв ярък и истински сън? Все пак реши, че е сънувала. Първото, което ѝ хрумна, беше да тръгне да търси Рори. Излезе в коридора, а там, в ъгъла, я посрещна чанта с неговите неща. Странно.
Изми се, облече се и закуси мълчаливо в кухнята, където се въртяха майка ѝ и вторият ѝ баща. Разговорите и движенията им вече ѝ бяха познати. Скоро тръгна и неусетно стигна до училище, потънала в мисли за кучето. Носеше се като замаяна. Погледна часовника си в момента, когато качи последното стъпало от изтърканите стълби. Оставаха пет минути до първия звънец. Плуотворена врата, вътре за секунда се мярна Митко. Искра застина на мястото си. Пак ли са го притиснали големите? Тя стоеше като замръзнала по средата на коридора, а един непослушен кичур черна коса беше паднал през лицето ѝ. Тя дори не го усети. Дали пък е било някакъв пророчески сън? Децата минаваха покрай нея, блъскаха се и си влизаха по стаите. Но не ги забелязваше. Не можеше да се помръдне. Беше опулила широко очи и всичко ѝ се струваше като в транс. В далечината учителката по български влезе в предпоследния кабинет на етажа. Искра се сепна и отметна косата си. Трябваше да отива.

Звънецът би. Най-после тя се съвзе и една трезва мисъл мина през ума ѝ. Ако са хванали Митко дали няма да го наранят? Също както в съня. Искра забързано влезе в кабинета. Там завари Митко свит на кравайче на пода, а едрият тъкмо го риташе в корема.
– Стига! – изкрещя тя от вратата. – Ще извикам учителката.
Тримата се обърнаха изненадани.
– Ти си много отворена. Внимавай да не си изпатиш.
И голямото момче се приближи застрашително към нея. Митко този път не се намеси, а продължи да се превива на пода.
– Внимавай да не ти се случи същото – с леден тон просъска едрият и посочи към съученика ѝ.
Бузите на Искра бяха пламнали от възмущение и тревога.
– Я не ме заплашвай – отговори Искра, но сега не беше толкова наперена както в съня.
Едрият се приближи още към нея, но приятелят му с шушляковото яке го спря. Прошепна му нещо в ухото. Искра успя да дочуе само „от осми клас“. Може би ставаше дума за брат ѝ.
Едрият се отдръпна и с бавна стъпка се отправи към вратата. Другите двама го последваха.

– Митко, добре ли си? – Тя се спусна към съученика си. Чак сега забеляза, че той има кръв по долната устна. – Тези да не са ти сцепили устата? Трябва да кажем на учителката!
– Добре съм – отговори момчето и се надигна. – Моля те, не казвай. По-добре да не казваме, защото ще ги накажат. И ако ги накажат, ще станат още по-зли. И ще разберат, че ние сме ги издали и после Сашо ще ме намери, за да ми го върне тъпкано.
Митко обърса с палеца кръвта по устната си и го поглена. Стана и си изтупа дрехите от праха.
– Отивам да се измия и ще влизам в час. Закъсняваме. – И излезе.

Очите на Искра сами потърсиха падналия телефон. Взе го в ръка и тръгна към предпоследния кабинет. Този път не отвори играта.

Към предишната глава |  Към следващата глава