Към предишната глава |  Към следващата глава

Глава Шеста

Играта Шъдзиен

Митко влезе в час по български и се извини, че е закъснял. Учителката го погледна и видя прясно сцепената му устна. Той беше измил кръвта, но ранaта си личеше.

Какво се е случило?

Нищо. Тичах, паднах по стълбите и се ударих – излъга Митко.

Искра го погледна с присвити очи. Тя ненавиждаше лъжи. Но реши, че е по-добре за Митко да не се намесва и си замълча.

Искаш ли да те заведем при лекарката да го погледне? – предложи госпожата. – Лошо си се ударил.

Не, не, добре съм. След малко вече ще ми е минало. Само малка драскотина е.

И момчето отиде да си седне на един от по-задните чинове. Учителката не го спря, само от време на време го оглеждаше изпитателно.

Малко след като урокът свърши и звънецът би, Митко вече стоеше до Искра. Кръвта беше спряла окончателно и беше засъхнала в коричка.

Ти ли ми взе телефона? – попита той.

Да, ето го. – И Искра му го върна. – Ти защо така излъга и не каза за онзи Сашо?

Но Митко сякаш не я чу.

Пипа ли нещо вътре? – попита той.

Искра сега не беше включвала телефона и беше убедена, че всичко преди да отвори играта е било сън. Но пък всичко беше толкова истинско в тоя сън. Тъй като не умееше да се преструва, каза:

Ами, не точно.

Лицето на Митко стана сериозно, той седна до нея.

Какво имаш предвид?

Ами нищо, сънувах, че искам да играя на някаква непозната игра на твоя телефон. Но това беше само насън.

Шъдзиен ли се казваше играта? С китайски йероглиф.

Да. – Искра притаи дъх, сърцето ѝ биеше лудо, а сините ѝ очи се ококориха. Откъде Митко знаеше за съня й?

Едно ли натисна?

Да.

Разкажи ми съня.

Ами, сънувах, че идвам на училище, виждам тебе с ония в празния кабинет, но ти удрят само един шамар и не те ритат. После взимам телефона ти и отварям играта. Като истинско беше. После се събудих и всичко се повтори по почти същия начин. Но по-лошо, защото първият път поне не ти бяха разкървавили устата.

Искра погледна виновно надолу.

Сега сигурно ще ме помислиш за луда.

Но Митко отговори съвсем спокойно, сякаш знаеше за какво говори тя.

Няма да те помисля за луда. И на мен ми се случи подобно нещо. Дори два пъти. И двата пъти започнах да цъкам на тази игра и натиснах едно. И забелязах, че сякаш времето се рестартира отпреди един час. Някои неща се повтаряха, а други бяха съвсем различни.

Все едно пътуване във времето? – Толкова много въпроси напираха в съзнанието на Искра и тя не знаеше откъде да започне.

Да. Но само един час назад.

И си сигурен, че е от играта?

Не знам точно. В събота един китаец ми инсталира тази игра, всъщност не го видях да я инсталира, но трябва да беше той. После почти веднага я пуснах и рестартирах часа, но китаецът го нямаше. Обаче всичко друго си беше същото. А втория път беше вчера сутринта. – Митко замълча за момент. – Докато майка ми и баща ми се караха. Времето се рестартира и аз се опитах да ги спра. Но вместо да ги спра, направих нещата още по-зле.

Също като мен – промълви Искра. – Ако бях влязла в оная класна стая минута по-рано, нямаше да те наранят.

Тя замълча за момент и продължи:

Но само аз ли си спомням или и другите си спомнят, когато рестартирам времето?

Митко помисли малко и каза:

Ами, например, ти си рестартирала днес. Ако аз си спомнях, че Сашо ще ме хване в празния кабинет, щях да избягам. Или да закъснея. Нямаше да ме намерят. Явно помни само този, който рестартира.

А това 24 за какво ли е? – попита Искра.

Ако мислим логично, щом 1 връща времето с 1 час, то 24 би трябвало да връща 24 часа. Например, ако рестартираме сега, ще се върнем в неделя в осем и осемнайсет.

Неделя осем и осемнайсет! Искра си спомни как седи в тишината на хола с главата на Рори в скута си. Телефонът, думите на Митко, връщане във времето – всичко беше толкова объркано. Но една мисъл засенчи всички останали. „Рори!“

Слушай, трябва да рестартираме за 24 часа. Важно е – заговори тихо тя. Съучениците им вече влизаха обратно в стаята, щеше да започва следващият час. – Вчера доведеният ми баща даде нашето куче в приют. Ако рестартираме, сигурно мога да спася Рори.

И защо го даде в приют?

Защото ще си имам малко братче и нямаме място. Пък и той не харесваше Рори още откакто дойде да живее у нас.

Не знам – отвърна Митко.

Рори ми е всичко, разбираш ли, трябва да се опитам да го спася. Отчаяна съм. Трябва да се върна в неделя и да го спася.

Искра, не знам дали е добра идея, нещо ще се обърка.

Добра идея е! – каза Искра и умолително го погледна в очите. Звънецът би.

Хайде! – добави тя.

Митко не беше сигурен дали това е най-доброто. Ами ако нещата пак станеха по-зле?

Отчаяна съм – още по-умолително продължи Искра. – Моля те, моля те, моля те!

Добре – Митко не издържа на молбите. – Обаче ще натиснем копчето на играта заедно. И в два часа, когато вземеш кучето, ела ме намери на кортовете в парка. Бях на тренировка. Искам да кажа, ще бъда на тренировка.

Докато учителката влизаше и затваряше вратата Митко намери Шъдзиен в телефона и двамата заедно натиснаха копчето.

Към предишната глава |  Към следващата глава