Към предишната глава |  Към следващата глава

 

Глава Седма

Кошницата за пикник

Неделя осем и осемнайсет. Митко се събуди и забеляза в краката си изританата завивка. Попипа долната си устна. Раничката вече беше заръбнала, явно не е била дълбока. Само дето Искра се изплаши толкова.

И този път той остана дълго да лежи в леглото. Чак сега му стана ясно, че това е същата неделя сутрин, когато се разразява големият скандал. Същата неделя сутрин, когато майка му разплакана отива при леля Ани за известно време. Или поне единият път стана така. Върна се същото чувство на вина отпреди. Митко се беше намесил и нещата излязоха извън контрол. Ядоса се на себе си. Не беше обмислил нещата добре преди да се върне назад. Защо му трябваше да угажда на Искра с нейните прищевки? Какво ли щеше да стане с родителите му този път? Твърдо реши, че този път не трябва да се намесва в караницата.

Стана за кратко, извади учебника по английски от раницата си и легна обратно в леглото да учи. Този път се получаваше и успя да прочете всичките нови думи от миналия урок. Тъкмо си ги повтаряше наум, когато чу крясък от другата стая:

Аз ли те дърпам назад? Аз, която оправям цялото домакинство. И се грижа за детето. А ти никога не отделяш време за нас.

Пак бяха започнали да се карат. Митко се сви на леглото и си закри ушите с ръце. Не искаше да ги слуша. Но въпреки волята си, той чуваше какво се случва в хола. Караницата бушуваше. Темите се сменяха, двамата родители пак се налагаха с думи рунд след рунд.

Митко седна на ръба на леглото и остана така, с наведена глава и ръце на ушите. Беше решил да не се намесва, но не се сдържа. И без това нещата вървяха натам, майка му да си тръгне. Този път без негова намеса. Нямаше какво да губи. Решително стана и отиде до килера.

Вратата на хола се отвори с трясък, майка му и баща му се сепнаха и млъкнаха. Митко с твърда крачка се приближи до тях и постави кошницата за пикник в краката им. Карираното одеяло беше вътре.

Не издържам вече – с равен глас каза той. Те мълчаха, стъписани. – Всякакви дреболии си измисляте, за да се карате. Ризата не била изгладена, боклукът не бил изхвърлен, съдовете не били измити. Все за глупости се джавкате. И става по-лошо и по-лошо. Не веднъж се опитах да ви сдобрявам. Помислете малко и за мен.

Родителите мълчаха.

Всеки мисли само за себе си – продължи Митко. – Баща ми казва, че аз съм бил егоист, а всъщност егоистите сте вие. Никой не мисли за семейството. Семейството трябва да бъде задружно, да се обича, да си помага. Всичко разваляте! – Митко посочи кошницата. – А бяхте най-готините родители.

Майка му стоеше като ударена с гръм, а баща му отиде до прозореца и се загледа навън. Настъпи мълчание, но Митко не изчака някой да го наруши, отиде в стаята си и заключи вратата. Повече викове не се чуха. Митко отвори отново учебника и започна усилено да чете. Не отиде повече в хола, дори не закуси. Към обяд някой почука на вратата. Митко тежко се надигна и отвори. Бяха родителите му, и двамата.

Митко, децата не могат да се бъркат в работите на големите – каза баща му. – При други обстоятелства щях да те накажа за това, което направи преди малко. Но ти вече не си дете, пък и си умно момче. Ние с майка ти разбираме, че напоследък ти е било трудно с нас. Знаеш, аз съм изнервен, защото работата ми не върви добре, майка ти също има нейните грижи и от време на време стават конфликти. Но друг път няма да държиш такъв тон!

Въпреки тези думи, на Митко му се стори, че и двамата изглеждат поомекнали. Не бяха наежени и агресивни както сутринта. „Дори и да ме накажат, не ме интересува, стига този път мама да не си тръгне“ помисли си Митко.

Какво е това? – майка му посегна към устата на момчето и огледа долната му устна.

А нищо, минава ми вече. Драскотина. Вчера се ударих.

Как така вчера не съм го видяла? – отвърна майка му с недоверие.

Не си забелязала – бързо отговори Митко и се дръпна. – Нали ти казвам, драскотина. Виж, че вече минава.

Ех, че мъжки понасяш раните – каза майка му и се усмихна с обичната си усмивка. – Изгладила съм ти дрехите за училище. И съм ти изпрала маратонките, в шкафа са. Не забравяй, че следобед си на тренировка.

Към предишната глава |  Към следващата глава