Какво се случи дотук:

Първа глава „Бягството“

Втора глава „Шън“

Трета глава „Вторият баща“

Четвърта глава „Караницата“

Пета глава „Страшната случка“

Шеста глава „Играта Шъдзиен“

Седма глава „Кошницата за пикник“

Глава Осма

Слънчевият часовник

В спокойната неделя сутрин Искра се облече и нахрани Рори, после бързичко го изведе навън. Побърза да се отдалечи от блока, за да не засече някъде доведения си баща. Беше ѝ ясно, че той трябва скоро да се прибира, награбил големия кашон.

Дълго се разхождаха с Рори в парка. Винаги когато беше сама с кучето, Искра се чувстваше спокойна и свободна, сякаш можеше да бъде изцяло себе си. Тя го приемаше като приятел от детинството, такъв, за който трябва да се грижиш, но който те приема изцяло и те обича такъв, какъвто си. И на свой ред си позволяваше да се държи детински с него. Отъркаляха се в тревата, гониха се и Искра съвсем забрави за времето.

Но към два часа се усети и се заедно с кучето се запътиха към кортовете. Застанаха до оградата, за да изчакат Митко. Той играеше запъхтяно, а треньорът му подвикваше наставления. По някое време, загрял и зачервен, момчето се приближи към тях. Раната на долната устна си личеше, но вече беше позаздравяла. Значи и той, и тя успешно са се върнали обратно в неделя, когато освен тях двамата, всичко друго си беше същото.

Рори видя Митко и замаха опашка. Явно го хареса.

– Ти промени ли нещо? – попита тя с усмивка.

– Да, промених. Четох конско на майка ми и баща ми и за малко да ме накажат.

И двамата се засмяха.

– И аз промених – каза Искра. – Сега няма да се прибирам. Поне до довечера.

– И после какво мислиш да правиш? Не можем да рестартираме вечно! – с упрек в гласа отвърна Митко.

– Не знам, ще измисля нещо. Ще го скрия в мазето, ако трябва.

Кучето тичаше около двамата и махаше с опашка. Митко взе една пръчка и я метна. Рори се затича след нея, намери я и с гордо вдигната глава я донесе обратно. Сложи я в краката на Митко, изплези дългия си език и очаквателно замаха с опашка.

– Хареса те – каза Искра.

– Много готино куче.

Разхождаха се по алеите, говореха си, а пролетното слънце им играеше по лицата през шарената сянка на дърветата. Точно когато минаваха покрай слънчевия часовник, Искра отбеляза:

– Виж ти, вчера с Рори минахме оттук по същото време, когато часовникът показваше три. Така де, не вчера, а преди да върнем времето назад. Точно гледах часовника и се канех да тръгвам да се прибирам. Ако знаех, че оня ще ми вземе кучето, нямаше да се прибера. А ти, Митко, какво правеше по това време?

– След тренировката дълго се разхождах в парка. Сигурно съм бил някъде по ей-ония алеи. – И той посочи към другата страна на часовника.

– Какво съвпадение – весело отвърна Искра.

В същия момент Рори, който тичаше наоколо без каишка, заби лапи в земята, изпъна четирите си крака и с изправена нагоре опашка залая. Искра погледна в посоката, накъдето лаеше кучето. Една черно-бяла котка, появила се незнайно откъде, стоеше наежена до едно дърво и гледаше предизвикателно.

– Рори, не! Ела тук! – извика Искра, но вече беше късно. Рори се спусна да гони котката, която в миг се метна назад, като почти направи салто и се стрелна между дърветата. Рори я последва с бясна скорост.

– Рори, върни се! Ела тук! – Но виковете бяха напразни. Рори устремено тичаше след котката. Искра и Митко се втурнаха след него. Митко беше по-силен и дръпна доста напред, но макар и да беше добър спринтьор в часовете по физическо, скоро загуби кучето от погледа си.

След малко Искра го настигна и спря до него задъхана.

– Такъв е – тя едвам си поемаше дъх. – Когато види котка и полудява. И друг път се е случвало.

– Сега къде да го търсим? – попита Митко.

– Миналия път, когато избяга, сам се прибра вкъщи – каза Искра и в същия момент осъзна опасността, която грози Рори. Митко сякаш беше разбрал мислите ѝ.

– Трябва да върнем времето! – убедено каза тя.

– Не, Искра, нещо ще се обърка. Вече веднъж сме връщали времето за целия ден. Не знам какво ще се случи, ако го направим пак. Този път няма да рестартираме!

– Моля те! Моля те! Моля те!

Митко стоеше там и май не знаеше как да реагира. Гледаше Искра изпитателно и стискаше уста. Искра се беше вторачила в него с големите си влажни очи. Разплака се. Митко с въздишка извади телефона, отвори играта и маркира 1. Протегна телефона към нея и каза:

– Заедно натискаме копчето. На твоя отговорност.

След секунда пак се озоваха в парка, но на една по-отдалечена алея, по която бяха минали преди час. Рори тичаше покрай тях и махаше с опашка. Този път Искра му закачи каишката.

– Благодаря! – каза момичето със светнали очи. 

Естествено минаха по друг път, по малки сенчести алеи, където почти не срещаха хора. Разхождаха се дълго, унесени в задълбочен разговор. Говореха за училище, за любими филми и книги.

Дори не видяха как някакво черно-бяло кълбо се появи иззад едно дърво. Като видя Рори, котката се наежи и изсъска. Кучето отскубна каишката от ръката на Искра и, разбира се, хукна да я гони.

– Но тази котка нали беше в другия край на парка? – стъписано се Искра.

Митко не отговори, само погледна телефона си и каза:

– Точно три часът е.

– Да пробваме пак, а?

Този път Митко беше категоричен:

– Няма смисъл да рестартираме пак. Явно в три часа Рори си тръгва за вкъщи, все му е едно дали с теб или без теб. Бързо, да отидем до вас и да го пресрещнем. Той сигурно първо малко ще погони котката. Накъде живееш?

– Натам, не е далече – посочи тя и двамата затичаха.

Искра не си падаше по бягането и от време на време се спираше, за да си почине малко. Митко, който се стараеше да бяга по-бавно заради нея, спираше да я изчака.

Тъкмо стигнаха до блока, когато Искра видя как сивата кола на доведения ѝ баща завива по страничната улица. На задната седалка стоеше Рори с тъжно провесени уши и жално се взираше през страничното стъкло.

– Изпуснахме ги – каза Митко. – Май не можем да променим някои случки, каквото и да направим. Объркващо е.

Искра нищо не каза. Тя мрачно гледаше пред себе си. Той съчувствено я погледна.

– Искра, ами сега какво ще правиш?

– Не знам – отговори тя и се разплака.

Митко я прегърна, за да я утеши, след което я изпрати до дома ѝ.