Когато бях малка едно птиченце долиташе понякога, за да ми покаже пъстрите си крилца-странички. Беше „Славейче“.

Признавам си, бях го забравила, докато наскоро не ми попадна един стар брой. Добре че баба ми пази такива реликви!

Основното, което сега, повече от 25 години по-късно, ми прави впечатление: „Славейче“ съдържа много текстове (и то качествени), малко и подходящи илюстрации.

За съжаление в интернет не успях да открия пълна информация за историята на списанието. Странен факт, тъй като то се приемаше с възторг от малки и големи.

Споделям с вас сканираната версия на книжка 1 от 1990 г. На места си личи, че списанието е скъсано, защото дъщеря ми (на година и половина) също силно се заинтригува и го разгледа отблизо. Сигурна съм, че скоро ще го потърси отново.