Зелена черга скри полето
и щедро Слънчо я напече.
В градинка се засмя лалето
на строен нарцис, цъфнал вече.

И зайчето в тревата припна,
размята беличка опашка.
И грейнало детенце литна,
в игра подгони го лудашка.

Детето спря се, дъх пое си
и след това с любов голяма
цветя да сбира се надвеси
за пролетен венец на мама!