(Първа глава „Облаците се смеят или как Стела нарисува врата“ можете да намерите тук.)

 

АУДИО:

 

Глава Втора

Стела помага на госпожа Тути

След този ден Стела стана доста внимателна с Моливите. Дори цяла седмица не ги извади от раницата. Децата я питаха защо не рисува, а тя просто казваше, че ѝ се играе на други игри. Но истината беше, че се страхуваше да ги използва отново.

Един следобед Баба, която Стела обичаше от все сърце, тайничко дори малко повече от Мама и Тати, дойде на гости. И носеше подарък – голям аквариум с две златни рибки.

Бабо! – зарадва се момичето, когато я видя. – Знаех си, че ще дойдеш скоро, както ми обеща.

И се хвърли в бабините обятия.

Милата ми тя!

Баба я гушна. После посочи аквариума.

Виж какво съм ти донесла. Това са златни рибки, за които да се научиш да се грижиш. Всички деца трябва да се научат да полагат грижи и за другите. Искаш ли да ги гледаш?

ДА! – Стела отдавна мечтаеше за домашни любимци. Е, рибките не бяха куче, каквото бяха подарили на нейната приятелка от градината, но все пак бяха интересни със зяпналите си уста, дългите опашки и бляскавите си златни люспи.

Трябва да ги храниш всеки ден и да им чистиш аквариума от време на време. И водата трябва да се сменя, ако стане мръсна. Ще се справиш ли? – попита Баба.

Да!

Браво, моето момиче! Разбрах от баща ти, че вече рисуваш доста добре. Ще ми нарисуваш ли рибките, за да имаме и ние с Дядо твоя рисунка?

Малката се разколеба като чу за рисуване, но каза:

Добре, ще нарисувам.

В събота Стела и Тати отидоха до зоомагазина, за да купят някои важни неща за новия дом на рибките. Стела избра две водни растения, няколко декоративни камъчета за дъното, както и една помпичка за въздух, която според Тати им беше нужна. „Хората и животните се нуждаят от въздух, за да живеят“ обясни Тати.

Вкъщи подредиха всичко в аквариума и той стана като морски пейзаж. До него Стела дори сложи една картичка, която Леля ѝ беше изпратила от почивката на остров Бали. Изобразяваше водолаз на океанското дъно.

Дали на Фуфи и Тути им харесва в този аквариум? – Стела вече беше измислила имена за рибките.

Да, сигурно им харесва – каза Тати. – Но те не могат да ти кажат дали им харесва или не.

А ако ги науча да говорят?

Рибките не могат да говорят, Стела.

Добре, тогава ще ги науча да скачат във въздуха, да се усмихват и да идват, когато ги викам. Да изпълняват команди както правят кучетата.

Всъщност, трудно ще можеш да ги научиш на каквото и да било. Златните рибки могат да помнят само няколко секунди. И не могат да се усмихват. Може и да идват при теб, но само когато видят, че им даваш храна. Освен това, те не могат да живеят на сухото като нас, хората, както и ние не можем да дишаме под водата.

О! – Стела беше разочарована. – Всички рибки ли са толкова глупави?

Например делфините са умни, тях можем да дресираме. Ако слушаш, другата седмица, когато отидем на море, ще те заведем в делфинариума, за да видиш истински делфини.

А кой ще гледа рибките?

Ще ги оставим на Баба и Дядо.

Хайде да идва вече другата седмица! – извика Стела.

.

С Моливите в ръка Стела седна пред Фуфи и Тути, които се въртяха в кръг и само си отваряха и затваряха устата. Тя започна да ги имитира и широко да зяпа. А Моливите радостно заподскачаха в ръчичката ѝ. „Жълто и оранжево за рибките, синьо за водата, зелено за водните растения“ мислеше си тя и докато се усети вече се беше озовала вътре, плуваше и се въртеше точно като рибка, а устата ѝ не спираше да се отваря и затваря. Иззад голямото растение се появи Тути. Рибката изглеждаше огромна, в сравнение със Стела беше толкова голяма, че прозрачната ѝ златна опашка можеше да послужи като одеяло.

Здравей, ти какво правиш тук? – каза Тути. – Толкова си малка, а когато днес ни хранеше, на мен ми се стори, че си великан.

Добър ден! И аз пък не очаквах Вие да сте толкова голям, господин Тути – каза Стела. – А къде е госпожа Фуфи?

Госпожа Фуфи не се чувства добре. Зад онзи камък е, опитва се да поспи, но не може, защото я боли корема. – И господин Тути посочи с дясната си перка към близкия камък.

Госпожа Фуфи наистина се въртеше покрай камъка и притискаше перки към коремчето си.

Добър ден! – каза Стела. – Разбрах, че се опитвате да поспите, но коремчето Ви боли. Защо не си легнете в леглото?

Какво легло? – госпожа Фуфи се изненада.

Та вие не спите ли в легла?

Господин Тути се намеси:

Вие хората сте ми много смешни. Вашето спане е токова сложно. Загасяте лампата, лягате в леглото, затваряте очи. За нас, златните рибки, спането е доста по-лесно. Ние просто не си затваряме очите и продължаваме да плуваме. Спим по няколко минути и пак ни стига.

Оооох! – госпожа Фуфи се пристегна с перките по корема. – Боли!

Стела знаеше, че възпитаните деца помагат на другите в беда и веднага се спусна към нея, хвана я за перките с две ръце и дръпна. В същия миг госпожа Фуфи пак каза „Ооох“ и едно голямо балонче въздух излезе от устата ѝ. А от балончето се измъкна Водолазът.

Водолазът от картичката! – възкликна Стела. – Съжалявам, нарисувала съм го прекалено малък и госпожа Фуфи го е глътнала.

Сега се чувствам много по-добре – каза госпожа Фуфи и мигновено заспа с отворени очи, като си плуваше напред. Явно се беше изморила. Господин Тути последва примера ѝ и също заспа до нея.

Благодаря, че ме спаси! – каза Водолазът. – Всъщност на мен ми харесва, че си ме нарисувала толкова малък. Така мога да разгледам добре и най-дребните детайли на морското дъно.

Няма за какво! – промълви Стела.

За благодарност искам да ти дам нещо – продължи той и извади една красива раковина с форма на сърце. – Това е най-красивата раковина, която някога съм намирал. За теб е.

Трогната до сълзи, Стела благодари на Водолаза, сбогува се с него и заплува към повърхността. Господин Тути и госпожа Фуфи тъкмо се бяха събудили и протягаха опашки, а Водолазът махаше за сбогом. Стела се улови за струята бълбукащи мехурчета от машинката за въздух и бързо се понесе към повърхността.

Рибките могат да говорят и да помнят и въобще не са толкова глупави! А аз мога да дишам под вода! – каза тя на Тати, който влезе в стаята.

Ти и твоето въображение! – усмихна се той.

Защо никой възрастен не ми вярва? – Стела хвърли поглед към аквариума и забеляза, че до камъчетата на дъното се беше появила една красива раковина с форма на сърце.