Важно е да се научим как да говорим с децата така, че те да слушат. Начинът, по който говорим с детето, го учи как то от своя страна да говори с другите. Ето някои съвети за по-лесно общуване:

(Прочетете и статиите 9 начина да помогнем на децата да се чувстват щастливи и Идеи за стимулиране на детското въображение.)

1. Установете подходяща връзка с детето преди да изисквате

Преди да дадете на детето си нареждания, наведете се до нивото на очите му и установете контакт очи в очи, за да привлече вниманието му. Научете го да се съсредоточва: „Слушай ме внимателно и ме погледни в очите“. Нека то направи връзка между възприятията си и това, което се иска от него. Все пак, внимавайте да не гледате толкова настойчиво, че детето ви да го възприеме по-скоро като контролиране отколкото като свързване.

2. Обръщение към детето

Започнете думите си с името на детето, „Марти, ще те помоля …“

3. Бъдете кратки

Поставете главното искане в началното изречение. Колкото по-дълго говорите, толкова по-вероятно е  да изгубите вниманието на детето. Многословието е често срещана грешка, която превръща диалога в проблем. Тя дава на детето чувството, че не сте съвсем сигурни какво точно искате да кажете.

4. Говорете простичко

Използвайте кратки изречения и думи. Чуйте как децата общуват помежду си и го вземете предвид. Когато детето гледа с празен, незаинтересован поглед, значи вече не ви разбира.

5. Помолете детето да повтори казаното

Ако не може, това означава, че казаното е твърде дълго или сложно.

6. Направете предложение, което детето не може да откаже

С две- или тригодишно дете вече можете да преговаряте. „Обличай се, за да можем да излезем навън и да си играеш.“ Дайте на детето причина, която е в негова полза, и е трудно да се откаже. Тогава то по-лесно ще се съгласи.

7. Бъдете позитивни

Вместо „не тичай“, опитайте с: „Вкъщи се ходи бавно, а навън може да се тича.“

8. Започнете посланието си с „Искам“

Вместо „Легни“ кажете „Искам да легнеш“. Вместо „Нека и другото дете да се повози“ кажете „Искам да пуснеш другото дете да се вози.“ Това работи добре с деца, които обичат да бъдат харесвани и хвалени, но не обичат да им се нарежда. Като казвате „аз искам“, това не е само заповед, а дава и причина за изпълнение.

9. „Когато … тогава“

„Когато си измиеш зъбите, тогава ще започнем да четем историята.“ „Когато свършите тази работа, ще можем да излезем навън да играем.“ „Когато“ означава, че вие очаквате послушание и работи по-добре от „ако“. „Ако“ предполага, че детето има избор.

10. Отидете преди да нареждате

Вместо да крещите „Прибирай играчките си, че е време за вечеря!“ отидете до стаята, където детето си играе и тихо, но твърдо му кажете, че е почти време за вечеря. Отиването до детето внушава, че сте сериозни за вашата заявка; в противен случай децата тълкуват искането като обикновено предпочитание.

11. Дайте избор

„Първо искаш да сложиш пижамата или да си измиеш зъбите?“

„Червената риза или синята?“

12. Говорете съобразно възрастта

Колкото по-малко е детето, толкова по-кратки и по-прости трябва да бъдат исканията ви. Помислете какво е нивото на разбиране на детето. Например една често срещана грешка на родителите е да се пита тригодишното: „Защо направи това?“ Дори повечето възрастни невинаги могат да отговорят на въпроси за поведението си. Опитайте вместо това с: „Нека поговорим за това, което направи“ и му обяснете защо то е било неправилно.

13. Говорете любезно

Дори двегодишните могат да научат „моля“. Очаквайте от детето си да бъде любезно. Децата трябва да усещат, че обноските са задължителни. Говорете с децата си така, както искате те да говоря с вас.

14. Говорете съобразно психиката на детето

Заплахи и осъждания вероятно ще поставят детето в отбранителна позиция. Изречения, започващи с „ти“ карат детето да се затвори в себе си. Изречения, започващи с „аз“ съобщават без да обвиняват. Вместо „По-добре да направиш това…“ или „Трябва да…“, опитайте с „Бих искал(а) да направиш…“ или „Аз съм толкова доволен(доволна), когато ти…“. Вместо „Трябва да изчистиш масата,“ казвайте „Искам да изчистиш масата. “

Не задавайте въпрос, когато може да получите отрицателен отговор, например „Ще вземеш ли палтото си?“ Просто кажете „Вземи си палтото, моля.“

15. Напишете го

Напомнянията могат лесно да се превърнат в заяждане, особено за по-големите деца, които често не реагират, когато им се казва да направят нещо отново и отново. Без да кажете дума, можете да съобщите всичко, което е нужно. Говорете с лист и молив. Оставете забавни бележки на вашето дете.

16. Усмирете детето

Колкото по-силно вика детето, толкова по-спокойно му отговаряйте. Нека детето ви да изпусне пара, докато повтаряте: „Разбирам“ и „Мога ли да помогна?“ Понякога само присъствието на загрижен слушател ще успокои гневното избухване. Ако слезете на неговото ниво, ще трябва да се справяте с две нервни кризи – неговата и своята. Дръжте се като пораснали заради детето.

17. Успокойте детето

Преди да изкажете исканията си, важно е да възстановите емоционалното равновесие у детето, в противен случай си губите времето. Детето не възприема нищо, когато е ядосано и разстроено.

18. Повтаряйте своето съобщение

На малките деца трябва да се казва хиляди пъти. Деца до две години трудно вникват в наставления. Повечето тригодишни деца започват да разбират искания. С времето правете все по-малко и по-малко повторения, тъй като по-големите деца гледат на тях като заяждане (вижте точка 15).

19. Нека детето ви участва в решенията

Вместо „Не оставяй бъркотия,“ опитайте с: „Жорко, помисли къде искаш да държиш нещата за рисуване.“ Включването на детето в решението е по-вероятно да се остави траен урок.

20. Използвайте рими за запомняне на правила

Например
„Хей ръчички, хей ги две,
те ме слушат най-добре.
Едната мие другата,
а пък двете – лицето.“
или
„Щом някой нещо ти даде,
кажи „благодаря“, дете“.

Накарайте детето си да ги повтаря. Ако искате помощ с римите за вашето дете, пишете ми.

21. Давайте приятни алтернативи

„Не те пускам да ходиш сам до детската площадка, но може да си играеш пред блока.“

22. Уведомявайте предварително

„Скоро си тръгваме. Кажи довиждане на играчките, довиждане на децата … “

23. Накарайте затвореното дете да заговори

Внимателно подбрани фрази отворят затворените малки умове и уста. Придържайте се към теми, за които знаете, че вълнуват детето. Задавайте въпроси, които изискват повече от едно да или не. Придържайте се към детайлите. Вместо „Как беше денят в училище?“ опитайте с „Кое е най-забавно нещо, което направи днес?“

24. Използвайте „Когато ти… се чувствам…, защото …“

„Когато бягаш от мама в магазина, се чувствам притеснена, защото може да се загубиш.“

25. Приключване на дискусията

Ако даден въпрос е наистина затворен за обсъждане, кажете така: „Няма да си променя мнението. Съжалявам.“ Ще спестите напразни дискусии както за себе си, така и за детето. Запазете хладен тон, когато го казвате.

(Адаптирано от AskDrSears.com)