Имало едно време един зоопарк. В него живеели много животни –по-точно един лъв, два слона, един жираф и няколко маймуни. Но освен големите обитатели, имало и по-малки същества. В една просторна като дворец зала скачали и пълзели най-различни насекоми, разделени в големи стъклени клетки. Там, в един прозрачен контейнер живеел и Щурец-Хубавец. А в съседство се ширела голяма космата тарантула.

Една вечер човекът, който се грижел за насекомите, забравил да затвори добре стъклото на тарантулата. А тя това и чакала. Покатерила се и избягала. Поразходила се малко, за да се огледа добре и после отишла право пред стъклото на Щурец-Хубавец. Тарантулите са опасни и Щурец-Хубавец се изплашил. Скрил се зад едно парче дърво чак в дъното на контейнера. А тарантулата лукаво му казала:

– Много си красив! Като картинка. Никога не съм виждала щурец, по-хубав от теб.

Щурец-Хубавец бил поласкан и надигнал глава иззад дървото.

– Ей, че дълги антенки имаш, много ми харесват – продължила тарантулата.

Той се зарадвал на комплимента и цял се показал.

– А какви хубави песни свириш само! По цяла нощ те слушам и ти се възхищавам.

Щурец-Хубавец, усмихнат и доволен, че са го оценили по достойнство, скокнал до стъклото пред нея. Сега само тази тънка прозрачна преграда ги деляла. А тарантулата продължила:

– Но не мога да гледам такъв хубав щурец, затворен в такава тясна клетка. Иска ми се да те освободя, за да се насладя още по-отблизо на красотата ти.

Щурец-Хубавец се чувствал на седмото небе от радост, че някой толкова много го харесва. Казал:

– Разбирам те, та аз съм един несравнимо красив и талантлив Щурец-Хубавец с прекрасни антени!

Тарантулата се покатерила върху контейнера и започнала да дърпа капака. А щурецът ѝ помагал, като бутал отвътре. С общи усилия успели мъничко да поместят похлупака. Тарантулата, вместо да помогне на Щурец-Хубавец да излезе, вмъкнала три крака вътре и започнала да се промъква при него. Щурец-Хубавец разбрал, че не му мислят доброто, изплашил се и отново се скрил зад парчето дърво. От страх затреперил като лист.

Точно в това време до контейнера на щуреца се спрял човекът, който се грижел за насекомите. На път за вкъщи той се бил сетил, че не е затворил добре къщичките на някои насекоми. Затова се върнал обратно. И тъкмо навреме. Хванал тарантулата, която още се опитвала да се вмъкне при щуреца, и я върнал в нейния контейнер. Затворил и двата капака добре и после си тръгнал. А Щурец-Хубавец цяла нощ не посмял да излезе от скривалището си и да издаде и звук.

Но запомнил, че не всеки, който те ласкае, ти мисли доброто.